При всяка творба на Виан е достатъчно да прочетете 3 – 4 реда за да кажете веднага:  “Това е Виан !”.
Но кой е всъщност Борис Виан?

По образование той е инженер, има две патентовани технически изобретения. Освен това е и музикант – инструменталист, певец, композитор, автор на текстове за песни, както и един от привържениците на автентичния джаз. Артист, режисьор, драматург – това е пък връзката му с театъра. И накрая – публицист, поет и писател. Той е автор на 17 книги, над 400 песни и стихотворения, 24 джазови композиции, 80 статии. От тази равносметка лесно можем да си представим интензивността на неговите дни. Защото всичко това е създадено само за 15 години, а през всичкото това време обществото се възмущава от бохемските му подвизи. Явно почти не е спал. И този трескав начин на живот сигурно е допринесъл за сбъдването на собственото му пророчество – че няма да доживее до 40 годишна възраст. Той наистина умира на 39 години.

Всичките му книги са експедиция до една и съща страна – “ВИАНИЯ”.

   В “Сърца за изтръгване” има една незабравима сцена – избиването на дърветата. Да, тях не ги секат, а именно ги убиват с нажежен шиш в    сърцето.

   Вратовръзката на Колин – главният герой на “Пяната на дните” – отказва да се завърже и с нея водят истинска борба.

   От отрязания край на една жица капе електричество.

   Сянка на минувач ограбва витрините.

   Когато човек има неприятности и финансови затруднения, стените на апартамента му се свиват, стъклата на прозорците потъмняват.

   Кучето говори с човешки глас и мечтае за измисленото животно “уапити”, за което се знае, че може да бъде хванато със “словесен капан”.

   По дулата на пушките, които растат само с човешка топлина, разцъфват стоманени рози.

Това са някои от елементите на света, в който ви въвежда Виан. Внушението на автора е ясно: ако всичко, което изговаряме се сбъдваше, светът щеше да е много по-различен. Според тази логика, когато у Виан един стол в стил “Луи XV” остарява, той се видоизменя в стол “Луи XVI”.

Това е "ВИАНИЯ".

Тя не съществува единствено благодарение на сравнението с нашия свят. При Виан няма нужда от сравнение, защото светът му съществува сам за себе си и читателят може или да го приеме такъв, какъвто си е, или изцяло да го отхвърли.

ВИАН не търпи умереност !